Как работи държавата · 5 мин. четене
Как се формира правителство
Изборите не избират правителство. Те избират парламент, а той съставя правителството. Когато мнозинство не се събере, Конституцията предвижда точна последователност — и именно тази последователност обяснява поредицата от предсрочни избори, през която мина страната.
Кой печели изборите не винаги управлява
Правителството се избира от Народното събрание, а за това са нужни поне 121 гласа от 240. Партия с 30 процента от гласовете няма мнозинство сама. Затова печелившият на изборите управлява само ако успее да събере подкрепа — самостоятелно, в коалиция или с външна подкрепа при гласуването.
Трите мандата
След изборите президентът връчва мандат за съставяне на правителство. Конституцията определя реда:
Президентът връчва мандата на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата група. Ако този кандидат състави кабинет и парламентът го избере, процедурата приключва тук.
Ако първият кандидат не успее — не състави кабинет или парламентът не го избере — мандатът минава към втората по големина група.
При провал и на втория, президентът връчва трети мандат на една от следващите групи. Тук той има истинска свобода на преценка — Конституцията не го обвързва с подредбата по големина. Затова третият мандат често е предмет на политически спор.
Важно уточнение: мандатът се връчва на кандидат, посочен от групата, а не на самата партия. Групата решава кого да предложи, а президентът връчва мандата на този човек.
Когато и трите мандата се върнат
Ако нито един мандат не доведе до избрано правителство, президентът разпуска Народното събрание, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Това е изходът, до който България стигна многократно между 2021 и 2024 година.
Служебното правителство не е обикновено правителство с временен срок. Задачата му е ограничена — да поддържа текущото управление на държавата и да организира изборите, без да предприема решения, които обвързват следващия кабинет.
Кой може да бъде служебен премиер
Дълго време президентът избираше служебния министър-председател свободно. С промените в Конституцията от края на 2023 година този избор е ограничен до кръг от заемащи конкретни длъжности:
- председателят на Народното събрание
- управителят или подуправител на Българската народна банка
- председателят или заместник-председател на Сметната палата
- омбудсманът или негов заместник
Логиката на промяната е да намали възможността президентът да състави служебен кабинет по свой избор и с това да влияе върху изборите, които същият кабинет организира. Дали ограничението постига това, е предмет на политически спор — привържениците му виждат баланс на властите, критиците му виждат стесняване на президентските правомощия.
Защо това има значение за избирателя
Разбирането на тази процедура променя начина, по който се четат изборните резултати. Първото място само по себе си не значи управление — значи първи мандат. Кой с кого може да разговаря след изборите е поне толкова важно, колкото кой е спечелил. Затова и предизборните изявления кой с кого няма да прави правителство не са дребна подробност: те определят дали от резултата може да излезе кабинет, или страната отива на нови избори.
- Конституция на Република България — чл. 99
- БТА — кръгът от длъжности за служебен министър-председател
Последно обновено: 17 август 2026 г.